РУ̀ДНИЦА ж. Остар. 1. Рудник (в 1 и 2 знач.), мина1. Казвам „мина“, защото така е заповядано да се говори. Нашето българско слово „рудница“ е афоресано. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 142-143. Едва ли някога някой е купувал рудница толкова евтино .. Рудница за въглища. О. Василев, Т, 133. Половин час на разстояние от Берковица .. появила ся една рудница за бял мермер. Дун., 1866, бр. 76, 1. Като извадят рудата от рудницата, человеците я натрошават на малки части и я умиват на води. ИЗ 1874-1881, 101.
2. Прен. Богат, неизчерпаем източник на нещо, обикновено много важно, ценно, полезно; рудник. Историята е богата рудница на сюжети, идеи и образи. НК, 1953, бр. 13, 1. Преписката на Шафарик се оказва богата рудница от материал за характеристиката на Веркович. СбНУ II, 137. Яворов.. е истинска рудница за всеки, който иска да се занимава с душевността на българина. Ив. Сарандев, ЕС, 120. Когато си снеме фуражката, Димитър е тъй смешен, че който и да го види, не може да не се засмее. Ето неизчерпаемата .. рудница за шегите на Никола. Й. Йовков, Разк. I, 11.