РУДНИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до рудничар; рударски. Същата година [1906 г.] в Перник се учредява първата в страната рудничарска синдикална организация. Земя, 2008, бр. 137 [еа]. Там, където преди три хиляди години са били разположени рудничарските жилища на работниците и робите на Соломона, сега се издигат новите домове на миньорите. Митр. Йосиф, БС (превод) [еа]. Рудничарски съюз.
2. Който е свързан с добив на руда; рударски, руден. В кръчмата нямаше стар човек, който да не е бил непосредствен свидетел на рудничарската индустрия. П. Делирадев, В, 111. Рисувал е и за рудничарското предприятие „Елаците“ в Челопеч. Художник е на годината за 1992 г. С, 2004, бр. 4206 [еа].