РУДОКОПА̀Ч м. Човек, който работи в рудник, занимава се с копаене, добив на руда; миньор1, рудничар. И двамата работеха в един и същи рудник — младият като ръководител на група, а старият като обикновен рудокопач. Ив. Мартинов, М, 56. — Имаше ли и други българи там? — Имаше около стотина души, но те бяха миньори (рудокопачи). Ив. Вазов, Н, 70. Там се получила голяма концентрация на въглищен прах, която се самовзривила, разказаха от рудника. Рудокопачите са били на 1015 м от мястото на инцидента. Земя, 2008, бр. 186 [еа]. Мнозина от тях изкарваха прехраната си в мините. Професията на рудокопача бе тачена. Н. Данева, ТР [еа].