РУ̀ЖА ж. 1. Градинско или диворастящо цвете с високо право стъбло и едри бели, розови, червени или жълти цветове с къси дръжки, захванати за стъблото, някои разновидности на което (бялата ружа) се използват като лечебно растение. Althaea officinalis. Кръглата леха на средата на градината беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя: разноцветни ружи, далии .. и едър ароматен босилек. Ив. Карановски, Разк. I, 130. Ружата .. се среща у нас и диворастяща .. по влажните крайречни места из храсталаците. А. Бойчинов, ПХ, 28. Засадих ружи в градината. Δ Корените на бялата ружа се използват при възпалителни заболявания на дихателните пътища. // Отделен стрък с цвят на това растение. Подарих ѝ една бяла ружа. Букет от бели и розови ружи.
2. Бот. Род едногодишни и многогодишни високи тревисти растения от сем. Слезови с двуполови цветове в гроздовидни съцветия с двойна чашка и венчелистчета, обагрени различно (в бяло, червено, розово), чиито 12 вида са разпространени в Европа и Азия. Althaea.
3. Диал. Трендафил. Разговора им прекъснаха девойки .. Дойдоха и фърлиха на Георгя и Асеня гердан, изплетен от ружи (трендафили). Б. Димитров, Я І (превод), 96. Усмехът сякогаш украшаваше кораловите ѝ уста, сякой я наричаше цветуща ружа (трендафил). Ч, 1871, бр. 13, 405.
◊ Жълта ружа. Диал. Невен.
РУ̀ЖА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Ружам. Макя му, като вишла, оти сос зло не бива .., зафанала тогава сос добро да го ружи: „Оти, синко, така правиш, оти си рано не доодиш?“. Нар. прик., СбНУ ХІ, 154. Шчо ми чинит мойт братец? / Ми ти ружат брава коня / ке те викат на пръвичи. Н. Геров, РБЯ V, 88.
2. Грозя1, загрозявам (Н. Геров, РБЯ). Тези кози уши мя ружят. Н. Геров, РБЯ V, 88. ружа се страд.
РУ̀ЖА СE несв., непрех. Диал. Ружам се; стягам се, подготвям се, приготвям се (Н. Геров, РБЯ).