РУ̀ЖИЦА ж. Разг. Умал. от ружа. Загледан така в хубавия Божи свят .., той като да се усещаше в прегръдките на някой исполински светец, който миришеше на мащерка, на босилек и на ружица. Д. Немиров, Б, 196. Откоса три откоса сено / пръви откос трева детелина / втори откос цръвена ружица. Нар. пес., СбНУ ХLV, 369. Влезнала е у мала градина, / та оскубе три стръка ружица.. Нар. пес., СбНУКШ ІІ 1969 [еа].