РУИНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Правя или ставам причина нещо да се разруши, унищожи, като от него останат само руини (в 4 знач.); съсипвам. Казвали са някога „Парица е царица“. И тая „царица“ не само купува съвести, но и руинира устоите на държавността. Земя, 2008, бр. 202 [еа]. Лидерството вдясно опропасти мечтата, ценностният свят на демократично настроените българи беше .. руиниран. Култ., 2009, бр. 45 [еа]. Възродителната .. дейност на г. Арнаудов заслужаваше .. подкрепа и трябва да се съжалява, че нашият живот е тъй руиниран морално, за да не търпи едно усилие на искреност и идеализъм. К, 1926, бр. 95, 2. руинирам се страд.