РУИНЍРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от руинирам и от руинирам се. България се „радва“ на .. взривна емиграция, демографски апокалиптичен колапс, руиниране на цялостния обществен, стопански и културен живот. Ем. Маринова, МБП [еа]. Всяка държава .. има суверенно право да се защитава от попълзновенията на секти, целящи руинирането на националния организъм. НЗ, 2001, бр. 29 [еа]. В крайна сметка и „Дарик“ се включи в руинирането на общественото доверие в политическия живот. Култ., 2004, бр. 12 [еа].