РУЙ, ру̀ят, ру̀я, мн. няма, м. и руйта̀, мн. няма, ж. Диал. Смрадлика; тетра. „Ще оглушиш селото с тая бъчва“ — казвам на Иван Татаров, а той набива обръчите и .. разправя, че щял да ходи .. да набере руй, време е да се запарват бъчвите. Й. Радичков, ББ, 60. Местното название на смрадликата — руй .. се среща като наименование само тука [в чипровския край]. А. Гоев, НЗ V, 99. Идва ред на щавенето, „дъбенето“. В коритото се сипва топла вода и ситно смляната руй. А. Гоев, НЗ V, 107.