РУ̀КАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Викам (в 1–5, 8 и 10 знач.). Врит са се умълчали, децата ни рукат, ни играят. Н. Инджов, ПП, 29. — Тебе, мари, те рукам! — викаше от мястото си Келепирица и ѝ даваше знак да се приближи. Любопитството зачовърка Рамзина. Б. Несторов, АР, 225. — На работа съм в горското. — Как се казваш? — Изет .. ме рукат. Б. Несторов, АР, 32. Тунджа и Марица се смалят, рукат, че сливена им при Одрин изсъхнал. Н. Инджов, ПП, 11. — Рукай, мале, берберина, / да обричи тои коси. Нар. пес., СбНУ Х, 86. На порти си хлопаше, / на майка си рукаше: / — Излез, маю, посрещни ма. Нар. пес., СбАД, 132. рукам се страд. — Момче, .., как се рука това … аха, политика — уж сърдито го прекъсваше Батала. Б. Несторов, СР, 30.