РУКА̀Н м. Остар. Дърводелски инструмент, който представлява извит или прав стоманен нож с две дръжки и е използван (предимно в миналото) за различни дейности при обработката на дървото (обелване на кората, стъргане, издялкване и оглаждане на кръгли и плоски повърхности — обръчи на каци, спици на колела на каруци и др.); обирачка2, оберъчка. В своята практика дърводелците използват и други инструменти: трион за рязане на дървения материал, тесла за дялане, .., обирачка, рукан. Н. Колев, БЕ, 136. Кацарски инструменти: Кацарска брадва .. С нея се цепят и дялат дъските .., рукан за .. изглаждане дъските отвътре, когато е вече готова кацата. Н. Хайтов, МЯ [еа]. Търси рукан и бичкия, кладе огън сред двора .. — след няколко часа затегна ритлите. Ст. Марков, ДБ, 498. Три кюстендилски сливи и една сулуджейка крушка ми изгризало [магарето]. Бихме се, кай, Дум-Павли, с Юрдекя се бихме за магарето му. Да вземе да влезе, .., в лозето ми на Асанова пътека и да ми изгризе младоците. .. Като с рукан ги обелило проклетото. Чудомир, Избр. пр 1971, 194.
— От гр. ροκάν.