РУ̀КАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от рукам и от рукам се; викане. — Върви по-полечка, бря! Какво си са разтропал ... Ако ни усети Ленина майка, ще видиш какво рукане ще падне, чак в Аламидере ще ни чуят. СбБПГ [еа].
