РУКАНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Дялкам или оглаждам обработвано дърво с рукан. Отвън, на двора .., Павли поправя колата и рукани млада букачка. Чудомир, Избр. пр 1971, 96. — Дечо-о-о! Помогни ми, баба! .. Дечо Порът .. през това време руканеше топоришка на дръвника. Чудомир, Избр. пр, 28.