РУКА̀ТКА ж. Диал. Гърне за мляко с дръжка за хващане отгоре, при отвора; ръкатка1. „За Матея съм я [питката] опекла — рече жената, — .. и ще взема една рукатка кисело мляко да му ги отнеса“. Й. Радичков, ВН, 131. Покани го [гладния] .. да се нахрани на скрито .., кажи, разни работи за ядене имам, кисело мляко, кажи, имам цяла рукатка. К. Георгиев, ВБ, 81. Отишъл селянин един да оре и занел за обед рукатка (гърне с дръжка върху устието) кисело мляко. СбНУ ХХХІІ, 69.