РУ̀КВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от руквам1 и от руквам се. Вратите се отвориха, агентът на Айзенрайх се притисна още по-силно в него с рукването на човешкия поток от влака. Т. Стоянов, ТХ (превод) [еа]. Рукване на кръв.
