РУ̀КО̀ЛА ж. Нов. Едногодишно растение от семейство кръстоцветни, разпространено в средиземноморския район, чиито листа се използват за приготвяне на салата. Eruca sativa. Руколата е диворастяща флора в италианските провинции и обичаите повеляват да се използва обилно както в салатите, така и в сосовете за спагети. Кап., 2010, бр. 27 [eа]. Руколата е много полезен листен зеленчук, богат на витамините А, С и К, на минерали и други полезни вещества.

— Ит. rucola.


Източник: Речник на българския език (онлайн)