РУЛЕВЍ, -а̀, -о̀, мн. -ѝ, прил. 1. Мор. Който се отнася до рул. Рулева система е цялото оборудване, необходимо за управление на кораба с руля, обезпечаващо маневреността. ДВ, 2009, бр. 9, 80. В рулевата кабина на „Грот“ при апаратите дежуряха ихтиолог и дежурният щурман. Д. Богданов, ТА, 75. Хай-Хай си спомни гемиите, на които бе плавал, леглото си под рулевата зъбчатка. Н. Антонов, ВОМ, 143. Рулева рубка.
2. Като същ. рулеви <ят, -я> м., рулеви<те> мн. Мор. Член на екипажа, който стои на руля на кораб, лодка или друг плавателен съд и направлява хода му; кормчия. Рулевата рубка се устройва по такъв начин, че рулевият да е в състояние във всеки момент, когато корабът е на ход, да изпълнява задълженията си. ДВ, 2009, бр. 9, 14. Рулевите на клипера познаваха на пръсти целия архипелаг. С. Чернишев, ЛО, 122. Първия сигнал за неизправност лейтенантът получил от вахтения рулеви, който забелязал, че кормилата не се преместват. Д. Клисуров, КМД (превод) [еа]. // Спорт. Член на екипажа на спортна лодка, който седи на кърмата и с руля управлява хода на лодката. Навремето брат му е бил добър спортист по академично гребане. „И аз исках, но не пораснах достатъчно и затова станах рулеви по академично гребане“. Тема, 2007, бр. 49 [еа]. Всяка есен в двата отбора се събират по около 40 гребци и рулеви. БВ, 2008, бр. 5 [еа]. Дисциплината двойка с рулеви в академичното гребане не е сред олимпийските дисциплини.
— От рус. рулевой.