РУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Пеленаче; повойниче, повивче, повитаче. Кога го повиват детето в първите няколко дни, още рулче, вместо лелейка употребляват наопъчината на сито. СбНУ ІІІ, 19-20. Дете рулче, одвиено от пелените, ако го държиш в ръце и държиш нозете скръстени, майка му бърго ке станела тежка. СбНУ VІІІ, 143. Кога дойде в одаята, кай лежеше царицата, те [сестрите] му го [на царя] покажаа рулчето. СбНУ ХІХ, 89.