РУМБ, ру̀мбът, ру̀мба, мн. ру̀мбове, след числ. ру̀мба, м. Мор. Използвана в морската навигация единица за определяне на посоката на обект по отношение на посоките на света или на ъгъла между тях, която е равна на 1/32 от окръжността на видимия хоризонт (т. е. на 11,25°). — Щом държиш да бъдеш навигатор, бъди докрай или хич не се залавяй. Защо не се изразяваш с румбове, както при управлението на кораб? Св. Колев, ОТ (превод) [еа]. От стожера морякът на стража викаше: — Кораб! Под носа, вляво на два румба кораб! Д. Добревски, БИ, 31. Още в десет часа капитанът нареди да променят курса с един румб на запад, а един моряк трябваше да се изкачи горе на наблюдателницата на предната мачта и да държи под око подветрената страна. В. Радков, Съч. I (превод) [еа]. — Дай пет румба вдясно .. — Йес .. — пропя Пената и внимателно започна да отклонява кораба по новия курс. С. Чернишев, ЛО, 141. // Всяко от 32-те деления на кръга на компаса в морската навигация, отговарящо на съответната част от видимия хоризонт. Единият от корабите се отдели от кейовата стена .. Да можеше сега Людмил да тръгне с него .., да кръстоса моретата и океаните по всички румбове на компаса. П. Льочев, ПБП, 11.
— Англ. rhumb.