РУМЕЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. 1. Който е свързан с Румелия (провинция в Османската империя, която заема Балканския полуостров). Тези земи почти се покривали с османската провинция Румелия, където освен българи били трайно заселени османски колонисти .. Кърджалийството било проява предимно на това румелийско население — турското. В. Мутафчиева, КВ 1993 [еа]. През разглежданата епоха [XV-XVII в.] регионът попадал в сърцевината на най-голямата османска териториално-административна единица в Европа — румелийското бейлербейство със столица София. О. Тодорова, ЖЦБ [еа]. Държавите, които били съставна част от румелийската половина на Османската империя, днес безалтернативно са погледнали към катедралата на Карл Велики в Аахен, а не към джамията на султан Ахмет. Раз., 2003, кн. 1 [еа]. Породи се война между караманскийт господар и Мурад, но с юначеството на своя румелийски бейлербей .. Мурад надви на караманския господар. С. Бобчев, СОС (превод), 29. Продължението на румелийската железница ще стане чрез една линия, направена .. от турското правителство, която ще са прокара през сръбската земя. СП, 1876, бр. 10, 40.
2. Който е свързан с Източна Румелия (автономната област в Османската империя, на територията на Южна България, създадена по силата на Берлинския договор от 1878 г.); източнорумелийски. През 1884 г. Величков бил назначен за директор (министър) на народното просвещение в Източна Румелия .. Скоро след това става Съединението .., което слага край на съществуването на румелийско правителство. Г. Константинов, ПР, 137. Конакът .. е до самия хан .., който е залепен за една от стените му откъм известния хамам, който по-късно, в румелийско време, биде превърнат в помещение за Областното събрание. К. Величков, ПССъч. I, 54. Сливен, седалище на първия таен събор за Съединението в 1880 г., бе избран за център на румелийската революция. С. Радев, ССБ ІІ, 422-423. Румелийските офицери за два месеца не бяха получавали заплата. Каравелов не разрешаваше. За него Източна Румелия не беше окончателно присъединена към Княжеството. В. Геновска, СГ, 347. Румелийски поданик.