РУМЕНЀЦ, мн. няма, м. Поет. Руменина; розовина. Младата жена .. ясно виждаше необикновения блясък на очите му .., здравия, свеж руменец по бузите му. Д. Талев, ПК, 261-262. Скоро лицето ѝ се оживи и се обля с руменец — по това се виждаше, че съдържанието на писмото .. бе близо до сърцето ѝ. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 177. Той подскокна бодро и дълго игра срещу девойката .. Силен руменец заливаше и страните на яката мома. Ас. Христофоров, М [еа]. Привечер клоните на дърветата се открояват с графична отчетливост върху руменеца на хоризонта. С. Северняк, ОНК, 139. Настане нощ, огньовете опасват / лозята, хълмовете на венец / и чак в зори един след друг изгасват / и затрепти на изток руменец. Т. Харманджиев, П, 58.