РУМЕНИНА̀ ж. Обикн. ед. 1. Румен, светлочервен цвят на бузите, лицето на някого, обикновено проява на здраве, младост или в резултат на силни чувства (смущение, вълнение и др.); розовина, руменец. Противоп. бледност. Неговите алени, възпълни устни стоеха винаги полуотворени, а по загорелите му страни цъфтеше здрава руменина. Д. Талев, СК, 56. Като чу името си, Венко се смути, руменина заля лицето му. Ал. Бабек, МЕ, 217. Глаушев погледна за миг жена си, която наведе очи, засрамена от думите на учителя, по страните ѝ пропълзя едвам доловима руменина. Д. Талев, ПК, 208. Кучеглавия толкова се развълнува, че по сухото му и обезобразено лице изби силна руменина. Д. Ангелов, ЖС, 159. // Румен, светлочервен цвят на плод. Започнаха да стават [плодовете] бистри, а по тях руменината сякаш лазеше. Цв. Чалъков, ЗИК, 38.
2. Прен. Поет. Румена, светлочервена окраска, в която лъчите на слънцето обагрят нещо; руменец, розовина. Когато вдигна глава в руменината на вечерното небе, Ванко съзря далечния .. покрив на мелницата. М. Грубешлиева, ПИУ, 110. Далеч на изток се появи първата руменина на зазоряването. П. Вежинов, ДБ, 229. Ставаше много рано .., гледаше бледите руменини на идващия ден и се мъчеше да отгатне като какво ще бъде времето. Г. Караславов, С, 23.