РУМЍЦА ж. Остар и диал. Мярка за дължина, равна на разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца при разтворена ръка; хрумица. Следващият играч трябваше да измерва и удара, и разстоянието, за да може да отхвърли своето копче на педя или румица близко до чуждото. В. Сребров, Избр. разк., 137. На края, където и за педя нямаше място, сложи четирите си пръста. И на цигарената си кутия написа полуграмотно: „34 пояса, 4 педи и 1 румица“. Ст. Марков, ДБ, 505.