РУ̀МПЕЛ м. Мор. Част от кормило (рул) на плавателен съд, представляваща лост, чрез завъртането на който кормилото се мести. На повечето ветроходни кораби румпелът се разполагал зад вертикалната ос на кормилото. К. Божинов, ТМК (превод) [eа]. Платното беше опънато докрай, за да улови и най-лекия повей на вятъра, двама мъже на кърмата въртяха тежкия румпел. М. Димитрова, ШК (превод) [eа]. Хвана румпела. Рулят безшумно се завъртя в медните си панти. Г. Георгиев, ЛОП (превод) [eа]. Вече двадесет години мечтая за далечно плаване с ветроходна яхта. Леко натискам румпела, обирам гротшкота и плаващият ни дом послушно обхожда края на вълнолома. Ас. Дремджиев, ПДМ [eа]. Том се протегна, дръпна румпела настрани и кануто рязко изви. Д. Райкова, ТК (превод) [eа].
— От хол. reopen през рус. румпель.