РУМЪНИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Румънизиране; порумънчване. Румъния, която в продължението на сичкото свое съществование е хранила и подкрепяла своята народност чрез румънизацията на чуждите елементи, а особено българския, днес с още по-голяма енергия извършва това свое „назначение на Возток“. Хр. Ботев, Съч. ІІ, 1986 [eа]. Борбата между двете тенденции [елинизацията и румънизацията] продължава повече от един век и завършва с победа на румънизацията. С усилията и средствата на редица влашки и молдовски просветни и други дейци се откриват нови училища, развива се румънският литературен език. Кр. Манчев, ИБН І [eа].