РУМЪ̀НИН, мн. румъ̀ни, м. Остар. Румънец. — Харесва ми, че си искрен момък. Познава се, че си чист румънин. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5417, 19. И ние, българите, трябва да бъдем свободни, както що бяха нашите съседи — румъните, гърците и сърбите. Н. Ферменджиев, РХ, 962. Боевете със страхотна сила се разгърнаха пред тутраканската крепост, след превземането на която румъните се оттеглиха зад реката Серет и устието на Дунав. Д. Казаков, ВП, 179. Във Влашко Раковски търси възможност за сближаване на българи и румъни в общ антиосмански съюз. Б. Рангелов, ПН [еа]