РУМЪ̀НКА ж. Жена, която по произход е от Румъния, жител е на Румъния. Маргаритов ми приковава вниманието с описанието хубостта на румънките в Букурещ .. Паднал на тая нежна почва, говори с вдъхновението на поет. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976 [eа]. В местното управление на Румъния участието на дамите е още по-незначително — едва четири процента от тях заемат кметски места. Това далеч не означава, че румънките не се интересуват от политика. Банк., 2007, бр. 38 [eа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)