РУМЪ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Румъния и до румънец. Търсят се корените на румънския народ във времето на римското владичество на Балканите. Кр. Манчев, ИБН І [eа]. Срещу него [град Русе] на румънска територия се намира град Гюргево. Ст. Михайлов, БС, 120. Животът на Петър в Румъния не се различавал по нищо от живота на хилядите бедни и гладни хъшове, които пълнели румънските градове. Н. Ферманджиев, РХ, 104. Трифон се затвори в каютата и до Железни врата се задоволи да изучава .. румънския бряг. Г. Алексиев, ДЦ, 97. А какъв весел човек беше! .. Като засвири на мандолината ония румънски песни — краката ти сами играят. П. Незнакомов, МА, 105. Букурещ е оформен до голяма степен в румънски стил .. Срещат се много сводести прозорци и врати .., високи кули, стъпили върху тънки, грациозни колонки. Г. Белев, КР, 20. Румънски поданик. Румънски гражданин. Румънска държава. Румънско правителство. Румънски войски. Румънска столица. Румънски писател. Румънски език.
2. Като същ. румънски<ят> м. Румънски език. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Чуваха се разговори на албански, на влашки и румънски. Ал. Бабек, МЕ, 30. Знае български, турски, румънски. Уча румънски. Учител по румънски.