РУ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. За овца — който е с голямо руно, с гъста и дълга козина; вълнест. Тя скокна и загони да хване един бял рунест овен с къси вити рогове. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 61. Богатият мелничар .. имаше стотина чувала брашно, .., шест дойни крави и голямо стадо рунести овце. С. Флорин, ГД (превод) [eа]. ● Обр. Луната се бе показала внезапно сред рунестите облаци, които във фантастични форми се движеха по лицето на синьото небе. Ж. Божилова, БР (превод) [eа].