РУ̀НИ мн., ед. ру̀на, ж. 1. Археол. Езикозн. Писмени знаци от най-древната германската писменост, използвани предимно от скандинавските народи. Знаците на Азбуката от Плиска се разграничават от .. общогерманските, скандинавските и други руни по звукова стойност. ЗБ, 2005, бр. 21 [eа]. Най-старите скандинавски руни са от периода ІІІ-ІХ в. и са били 24 на брой, а по-късните руни са от периода ІХ-Х в. и вероятно са били 16. Δ Руните са съхранени в надписи върху камъни, стени на пещери, съдове, оръжия.
2. Археол. Езикозн. Писмени знаци от средноазиатското писмо, използвано от тюркоезичните народи и от прабългарите. Прабългарските руни са били използвани .. освен за писмо още за цифри и каменоделски белези. В. Бешевлиев, ПЕП [eа]. Като новост в българската епиграфика през последните десет години трябва да отбележа засиления интерес и задълбочените проучвания на прабългарските руни. Археол., 2001, кн. 3-4 [eа]. От края на XVII в. насам стават известни множество загадъчни надписи в Северна Монголия .., написани с черти и резки, т. е. с така наречените тюркски руни, различни от германските. В. Бешевлиев, ПЕП [eа].
3. Всеки един от тези знаци, използван като магически символ и за гадаене. В миналото викингите са имали обичая да изписват с ръка във въздуха руната тризъбец Алгиз, за да се предпазят от опасностите в боя. Мон., 2006, бр. 2492 [eа]. В една от най-известните нордически саги „Инглинга“ .. Гранмар, крал на Сьодерманланд, отива на поклонение в големия викингски храм в Упсала .. и хвърля руни за бъдещето си. П, 2007, бр. 38 [eа]. Както германските руни и гръцките букви, някои прабългарски знаци са имали и магическо значение. В. Бешевлиев, ПЕП [eа]. — Докоснете три камъка, Иърин — нареди строго той. Младото момиче се подчини и старецът обърна първата руна. Туризаз, камъкът на Тор. Той означаваше, че Иърин трябва да бъде кротка, да наблюдава внимателно света около себе си. В. Пенева, ЗН (превод) [eа].
— От нем. Runen от древноскандинавски rūn ‘тайна, магически знак’.