РУ̀НО, мн. руна̀, ср. 1. Пласт от остриганата и неразчепкана козина, вълна на овца или овен. През тоя ден стригачите остригаха двойно повече руна. К. Петканов, ЗлЗ, 243. От бозавата овца отделихме руното и още едно друго руно, жената изпреде вълната, тури разбой и изтъка шаяк. Й. Радичков, ББ, 6. Сутринта го събужда песента на жените, които чепкат руната. След чепкането вълната става пухкава. Вл. Свинтила, СЗЗ, 7-8. Кочо отточи от неговия гроздов първак, оставен да зрее .. в едно черничево буренце, затрупано с няколко руна непрана вълна. Т. Харманджиев, КЕД, 91-92. — Носете, хора, кой колкото руна вълна има. Сл. Македонски, ЕЗС, 12. ● Обр. Наближаваше зима. Небето започна да се накачулва с гъстите, сиви и тежки руна на студените .. облаци. Г. Караславов, ОХ, 212.
2. Козина на нестригано животно (овца, овен, мечка и др.). Клекна до нея [овцата] и галено ѝ заприказва: — Защо ти е руното бяло като сняг? К. Петканов, СВ, 43. Овцете стояха скупчени до шосето .., с натежали от дъжда руна. Й. Радичков, СН, 118. Сивите и кафяви руна на пръснатите овце в стърнището имат защитния цвят на прегоряла земя. З. Сребров, Избр. разк., 179. Дългите ножици се движеха близо до кожата на животното, под руното. Р. Димитрова, СЛБ (превод) [eа]. Меца .. е излязла от бърлогата си, препича на .. слънце изкирливеното си руно. П. Росен, ВПШ, 137.