РУ̀ПА ж. 1. Диал. Тесен и стръмен дол, изровен от планински порой. „Сънувам, казва, че се катеря по рупи и пропасти, а по тях тревички“. Ем. Станев, А, 70. Рупа — от вода, от порой изровено място. СбНУ VІ, 236.
2. Диал. Рудище (в 1 знач.); рудник. През Първото и Второто българско царство от кратовските рудници, или както .. ги наричат рупи, се добивало мед, желязо, сяра, сребро и злато. П. Шатев, МПР, 25. Оттогава [1330 г.] са останали рупите — дълбоки изкопи и галерии, откъдето са добивали рудите. Отеч., 1978, кн. 6, 13. В околностите на Малко Търново още личат следите от някогашното тук цъфтящо рударство — рупи и цели могилки от сгур. Р. Димитров, РЗЯ, 33. В Кратово се е добивала рудата от многочислените рупи и се е обработвала на видните на реката. СбНУ VІІ, 283. След траките и римляните тук [около Чипровци] завинаги се настанили славяните и прабългарите. Такива местни понятия като рупа, Рупски дол издават чисто славянско занимание с рудодобива. П. Чолов, ЧВ [eа].
3. Остар. и диал. Дупка; ропа (Н. Геров, РБЯ V).