РУ̀ПОР м. 1. Метална тръба с конусовидна форма, с която звукът се насочва в една посока и усилва, използвана при високоговорители и мегафони. Започна нервна маневра. Капитан Гинев се показваше ту на единия, ту на другия леер, викаше в рупора. Н. Антонов, ВОМ, 13. Заскърцаха въжетата, капитанът ревеше през рупора към шлепчиите да боравят по-бързо с кормилото. П. Спасов, ХлХ, 418. На уличното платно една след друга спираха полицейски коли .. Един усилен през рупор глас прогърмя наоколо. Н. Ватов, СКЕ [еа]. От особено значение е да бъде изработен подходящ рупор за високоговорителя, за да може звуковата мощност да се усили допълнително. РТЕ, 2002, кн. 6 [еа].
2. Прен. Книж. Изразител и разпространител на определени мисли и идеи, обикновено чужди. Владимир Василев констатира липсата на вътрешно преживяване .. Идеологическото съдържание, според него, убива поезията и превръща поета в рупор на широко разпространени идеи, които обаче не са органична съставка от душевния мир на твореца. Ж. Иванов, ХС [еа]. Тия черти са повлияли на облика на лирическия герой. Той не е тесногръд рупор на заучени правила. Ив. Спасов, БС, 42. Жалко, че от колегиални чувства вестникът става рупор и трибуна за вашите недостойни намерения. Кеш, 2002, бр. 22 [еа].
— От хол. roeper през рус. рупор.