РУ̀ПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до рупци, свързан е с рупци. Дойдоха рупските зурлари и тупанджии от околните села. Вл. Свинтила, СЗЗ, 77. От всички рупски управници през турско време най-известен в Широка лъка е Ахмед ага. Н. Хайтов, МЯ [eа]. Нестинарите .. и изпълнителите на белия кукер .. са едни и същи хора, които образуват понастоящем пръснати общности .. в рупската област на Странджа. Ал. Фол, ТК [eа]. Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци .. Проучването на културата на този район ще позволи както изясняването на етимологията на думата, така и наличието или отсъствието на специфична рупска култура. Н. Колев, БЕ, 70. Ангел на Керка думаше: / — Драго ми беше, Керко ле, / рупска премяна да сторим. П. Маджаров, СЗ [еа]. Рупско население. Рупска носия.
◊ Рупски говори. Езикозн. Източни български говори, които са разпространени в Родопите, Странджа, Горнотракийската низина, Разложко, Гоцеделчевско, Одринска Тракия и Беломорска Тракия. Въз основа на ред особености, в това число и на особености в ятовия изговор, те [източните говори] се делят на три групи: мизийски говори, балкански говори и рупски говори. Ст. Стойков, БД, 101. Родопските говори заемат средния дял от рупските говори. Ст. Стойков, БД, 127.