РУ̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от руп1 (във 2 знач.). Монетите на пазара във военните и ранните следвоенни години имаха следните названия: .. пет стотинки — рупче. П. Мирчев, СЗ, 95. При всяка песен певачката с усмивка ме приближаваше и поднасяше своята малка чинийка, на която и аз с усмивка слагах едно рупче (пет стотинки). Г. Каназирски-Верин, СПГ [eа]. — Дочко! Хайде, пиленце, тичай при бате си Илийча да ми купиш за рупче маслинки. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 89.