РУСЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. Езикозн. Дума, израз или синтактична конструкция, заимствана от руския език в друг език. Пуристите, колкото и да са инак увлечени от гладкостта на Каравеловия език, не му прощават, дето е въвел в него много русизми. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 48. Руският и черковнославянският език влияят върху езика на нашите възрожденски книжовници в различна степен. Но едно сравнение на употребата на русизмите в езика на В. Друмев ,.., Л. Каравелов, Ив. Вазов и др. показва, че между посочените писатели не се забелязват съществени различия в това отношение. БЕ, 1978, кн. 1 [eа]. В писмото .. всичко .. бе описано .. на остарелия, изпъстрен с турцизми и русизми език на интелигенцията отпреди Балканската война. АнтБФ [eа]. Ще припомним, че в българския език думата повествование е русизъм, наследил българското повест. БЕЛ, 2001, кн. 1 [eа].