РУСИФИЦЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от русифицирам като прил. Който е придобил руски характер, особености; порусен. При идването си в България той [Петър Богдан] с почуда установява, че българите изобщо не разбират православните проповеди, водени на църковнославянски език. А това е леко русифицираният Кирило-Методиев език. Ц. Цанов, БРИ [eа]. След Втората световна война .. се формира един силно русифициран .. делови стил в България. Д. Иванова, КДО [eа]. Всъщност е роден [Ким Чен Ир] .. в бившия Съветски съюз .. Там той е записан под русифицираното име Юри Ирсенович Ким. Пол., 2008, бр. 230 [eа].