РУ̀СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от рус. Петнадесетгодишната Анушка, русичко и необикновено нежно момиче, седеше до дядо си също като него мълчаливо и някак усамотено. Д. Ангелов, ЖС, 28. Начо бе среден, русичък и слабоват. В. Геновска, СГ, 168. Какви мили личица, русички главички. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 18. То [малкото дете] беше .. с личице кръглоличко и русичко. Г. Караславов, ОХ ІІ, 13-14.