РУ̀СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Русия и до руснак. На Русия той [Д. Миладинов] възлага големи надежди, в лицето на руския народ вижда закрилник на поробените славяни на Балканския полуостров. П. Динеков, ДБМ (БНПБрМ) [eа]. След общото мълчание Никита Никич изкозирува и си излезе .. — Широка руска душа — заключи тати, — широка като земята им. Ст. Чилингиров, ХНН, 33. Мачухонски се наричаше българин, но .. у него нямаше нищо българско. Руски човек и в кръвта, и в душата. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 51. Когато вижда [Р. Попович] как руското влияние си пробива път у нас, той идва до убеждението, че то съдържа много по-силни импулси за национално и литературно възраждане, отколкото гръцкото влияние. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Тя свиреше руски романс и пееше с тих, разтреперан глас. В. Геновска, СГ, 54. Руска държава. Руски гражданин. Руско правителство. Руски президент. Руски посланик. Руски войски. Руски цар. Руска степ. Руска култура. Руски писател. Руски език. Руски учен. Руски манастир. Руска гимназия. Руска водка.
2. Като същ. руски<ят> м. Руски език. В барчето на хотела се запознах с един японец. Той говореше руски. С. Северняк, ВСД, 8. — Трябва да атакуваме още днес — обърна се той на руски към руския съветник. П. Вежинов, НС, 77. В българското училище руският е предпочитан на второ място след английския. Д, 2007, бр. 222 [eа]. Уча руски. Учител по руски. Преподавател по руски.
◊ Руска рулетка. 1. Носеща смъртоносен риск игра, при която се разчита на късмета, като с револвер, чийто барабан е зареден с патрон в едно от шестте гнезда, човек стреля в слепоочието си. Ако играеш руска рулетка, можеш да изгубиш живота си. Пол., 2008, бр. 214 [еа]. 2. Действие, което крие голям риск и може да има смъртоносни последици при липса на късмет. В малките часове на деня на тези места се разиграва игра на смъртта. Там почти всяка нощ има руска рулетка със залагания. Условието е да прелетиш с бясна скорост на червен светофар и да оцелееш. С, 2009, бр. 6011 [еа]. Руска салата. Салата от майонеза, грах и нарязани варени картофи и моркови, кисели краставички, яйце и колбас. Закусихме със сандвичи — от ония, с розово филе и руска салата, в която зърната грах блестят като смарагди. Ст. Сивриев, ЗСБ, 142. Руската салата, боршът, пирожките .. са някои от руските рецепти, утвърдили са в понтийската кухня. ЛИК, 2009, кн. 5 [eа]. Руска тройка. Впряг от три коня, теглещи шейна, каруца, покрита кола и др., който се използва в Русия през ХVІІ–ХІХ в. Пътувал е той [Чехов] по този път цели месеци с железница, с бричка, с руска тройка. Т. Генов, Избр. пр, 279. Една от шейните летеше по леда с три огромни кучета, впрегнати като руска тройка. К. Делибашева, КК (превод) [eа].
РУ̀СКИ нареч. Обикн. в съчет.: по руски. По начин, присъщ на руснаците. Опълченският му със зелено дъно калпак, накривен по руски към лявото ухо, беше опоскан от времето. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. Оня, който има чифлик в Иланлък, имал три хубави коня и ги впрягал по руски — в тройка. Й. Йовков, ЖС, 54. Добре би било да се напише нещо за него така, както той сам е написал „Степ“, разказ .. лек и тъй по руски замислено-печален. ВН, 1966, бр. 2513, 4.