РУ̀СКОЕЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е с роден език руски. Владимир Рафеенко е рускоезичен автор, роден в гр. Донецк. ЛВ, 2017, бр. 34, 6. Рускоезични писатели.
2. В който се говори на руски език. Чехия има допир на изток с някои рускоезични територии. Л. Грашева и др., КМЕ I, 221. У нас имоти се купуват от средната класа на Русия и другите рускоезични държави. Пари, 2010, бр. 120, 20.
3. Който е написан, изпълнен и др. на руски език. Едноименният разказ на Набоков има мистериозна съдба: написан през 1939 г. във Франция, той е смятан за последния му рускоезичен текст. Лит., 2017, кн. 16, 234. В статията е използван терминът националност в съответствие със съществуващото в рускоезичната научна литература разбиране. БДиог., 2006, бр. 1, 165. Рускоезичен филм.