РУ̀СЛО, мн. -а̀, ср. Книж. 1. Корито на река. Тази река събира водите на петдесет притока .. Тичат към нея, бързат, .., уж да се успокоят в руслото ѝ, а тя, като ги погълне, като ги запремята в лудешкия си бяг надолу, върви, че я стигай. Ст. Станчев, ПЯС, 66-67. Амударя пада от пет хиляди метра височина .. Буен е нравът на тази река! Руслото ѝ е крайно неустойчиво, то често мени направлението си. Л. Мелнишки, ПП, 49. Пътят върви край самото русло на реката и като наближи Самодивата, повдига се. Н. Попфилипов, РЛ, 106. Тука строителната стихия беше в най-голямата си сила — рушеха се дворци, крепости .., отбиха се реки от руслата им. А. Гуляшки, ЗВ, 55. Пълните каруци с пръст се изсипваха върху руслото на старата река. Хр. Домозетов, ОР, 94.
2. Прен. Само ед. Път, посока на развитие, на протичане на нещо. Животът навлизаше в обичайното си русло. Захарий ходеше сутрин на училище и следобед рисуваше в своята одая. Димитър рисуваше икони в стаята. Вл. Свинтила, СЗЗ, 80. По-късно му [на Грашев] стана ясно .., че животът му .. никога няма да протече в тихо русло, защото пътищата към истината са трудни. Д. Фучеджиев, Р, 275. В техните [на жените] разработки невинаги присъства критичността към чуждите постановки или ако я има — тя е в конвенционалното русло. Хр. Домозетов, ОР, 34. Художественото реализиране е в руслото на велика традиция, каквато има нашето изкуство. Ив. Спасов, БС, 122.
— Рус. русло.