РУСНА̀ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което по произход е от Русия, жител е на Русия. Актрисата осинови русначе по време на тайно посещение в Москва. Д, 2004, бр. 242 [еа]. Заразата натръшкала 22 русначета, след като се прибрали от ваканция у нас. Децата са приети в болница. С, 2009, бр. 5955 [еа].
2. Млад човек, който по произход е от Русия, жител е на Русия. Оказа се, че русначето отскоро живее в тая стая под наем, че е бояджия. Ем. Станев, ИК III и IV, 363. Спомням си колко ме развълнува двойка млади русначета .. Имаше нещо много .. истинско в начина, по който онази русокоса Маша ли, Наташа ли, както .. ги наричахме тогава, целуна и прегърна нейния Саша ли, Боря ли. Кап., 2007, бр. 38 [еа].