РУСОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса — който е близък по цвят до рус, клони към рус. По онова време Арабаджията беше към четиридесет и пет годишен, среден на ръст, със сини очи, прошарени русовати коси и мустаци. Ц. Родев, ЧБС [еа]. Прегърна я с порив .. Беше тя, същата, неговата — с очи като зелени водорасли и русовати дълги коси. К. Бакърджиева, ДД [еа]. Главата му беше гола, с отделни русовати кичури около и над бакенбардите. М. Чучев, Д [еа].
2. За човек — който е с такава коса. Партийният хор беше на десетина крачки от тях, ръководен от тънко, русовато момче. Г. Караславов, ОХ III, 399. Добри пък беше висок и жилест .., русоват и дълголик, с прав нос и рижави гъсти мустаци. Ц. Родев, Т [еа].