РУСОЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса, косми — белезникаворус, безцветнорус. Бельо, мъж на средна възраст, с русолява коса и вежди сламени .., беше нещо неспокоен. Г. Манов, КД, 41. Не смееше [момичето] да го погледне .. Висок, строен, с буен русоляв перчем. Сл. Караславов, ИИТХ, 7. Тишо гледаше ръцете им, всякакви — набръчкани, гладки, с русоляви и черни косъмчета. Г. Алексиев, РН, 27.Свиня, свиня, ама и тя душа носи. Като те погледне с тия русоляви клепки .., става ти драго на сърцето. Й. Попов, ББ, 55. Русоляви вежди. // За глава — който е с такава коса. Войничето, отметнало русолява глава под сивичко кепе, сееше безмерна тъга на зажумелите в косото слънце очи. Д. Вълев, 3, 221.
2. За човек — който има белезникаворуса, безцветноруса коса. Момъкът пристъпи тромаво към тях — висок, русоляв, с бяло лице, което не бе виждало слънце. Ив. Венков, ХКН, 120. Той беше русоляв младеж, хубавец. К. Григоров, ПЧ, 58. Около него се защура Стоилка .. Дълга, дългообраза, кокалеста женица, русолява, със сиви очи. Елин Пелин, Съч. І, 1972 [еа].