РУСОТА̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на рус. Още младежкото му лице бе едновременно и грубо, и нежно — нежно поради русотата и тънките черти и загрубяло от двегодишния партизански живот. П. Вежинов, ЗЧР, 14. Мислеше, че през целия си живот не е виждал толкова красиво момиче .. Беше облечена изцяло в черно — идеален фон за русотата ѝ. С. Манолова, НСБ (превод) [eа].