РУСОФЍЛ м. 1. Полит. Истор. В периода между Освобождението от османско владичество и Първата световна война — лице, което има положително отношение към Русия и е поддръжник на външнополитическа ориентация на България към руската държава. Противоп. русофоб. След Съединението в България настъпили ожесточени политически борби, централно място в които заемал въпросът за външната политика на страната .. Всред буржоазните партии образували се два лагера: противници на Русия — русофоби, и нейни приятели — русофили. Ист. VІІ кл, 98. Начело на русофилите бе Тодор Тодоров; той каза, че българският народ чака своето спасение от Русия. С. Радев, ССБ ІІ [еа]. Климент [митрополит Климент Търновски] бил страстен русофил — смятал за неморално, за греховно всяко противопоставяне от страна на България към Русия. Г. Константинов, ПР, 57. Като отявлен русофил .. [Др. Цанков] се противопоставя на външнополитическия курс на княз Александър Батенберг. М. Куманов, ППОДБ [еа]. Политическите борби след 9 август 1886 год. (свалянето на Батенберг) го [Ив. Вазов] принуждават да емигрира като русофил в Русия. М. Арнаудов, ЖТИ ІV [еа].
2. Привърженик и поклонник на Русия, на руския народ, политика, култура, начин на мислене и под. Противоп. русофоб. „Произхождам от семейство на русофили, може би това бе и причината да завърша руска филология“. С, 2009, бр. 6083 [еа]. Вуйчото [на Николай Павлович] е отчаян русофил, участвувал като доброволец в руската армия през цялата Кримска война. Серд., 1952, кн. 1-2 [еа]. Отявлен русофил, [проф. Хаджов] завършил Военноморската академия в Петербург, като военно аташе в Германия през войната е допринесъл за каузата нито един български войник да не бъде изпратен на Източния фронт. Нов., 2006, бр. 234 [еа].