РУСОФО̀Б м. 1. Полит. Истор. В периода между Освобождението от османско владичество и Първата световна война — лице, което е настроено негативно към Русия и е поддръжник на външнополитическа ориентация на България към Западна Европа и против Русия. Противоп. русофил. След Съединението в България настъпили ожесточени политически борби, централно място в които заемал въпросът за външната политика на страната .. Всред буржоазните партии образували се два лагера: противници на Русия — русофоби, и нейни приятели — русофили. Ист. VІІ кл, 98. Петко Каравелов се сближи още по-тясно с д-р Чомаков и с всички, които минаваха за русофоби. СбЦГМГ, 223. Каравелов имаше много лоша репутация в Петербург .. Тонът на „Независимост“ срещу руските офицери през време на пълномощията го представи сетне за отчаян русофоб. С. Радев, ССБ І [eа].
2. Лице, което изпитва неприязън, враждебност към Русия, към руската политика. Противоп. русофил. Като всички маджари, които бяха видели нахлуването на Паскевича в 1849 г., той [граф Тиса] бе русофоб. С. Радев, ССБ ІІ, 295. 33-годишният мъж е изключително начетен .. Мирослав е краен антикомунист и русофоб. С, 2009, бр. 5764 [eа].