РУСОФО̀БСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до русофоб и до русофобство. Противоп. русофилски. Възмутени от русофобската политика на регентството .., група офицери образували таен комитет за свалянето на регентството. Д. Казасов, ВП, 79. В България русофобският дух царуваше. Ив. Вазов, ПМЧ, 87. Ръководителите на либералната партия се надявали, че отстраняването на Батенберг ще се наложи от Русия по дипломатически път и затова изчаквали .. Това поведение .. даде възможност на русофобския лагер .. да вземе надмощие. Ист. Х и ХІ кл, 203-204. Те [демонстрациите] предизвикаха у гордия старец едно неукротимо раздразнение и озлобяваха още повече неговите русофобски чувства. С. Радев, ССБ І, 474. Русофобски настроения.
РУСОФО̀БСКИ нареч. Обикн. в съчет. с прил. н а с т р о е н. 1. С негативно отношение към Русия и противопоставяне на външнополитическа ориентация на България към руската държава. Противоп. русофилски. От тия грешки и несъгласия на русофилските партии се възползвали враговете на Русия и русофобски настроената част от българската буржоазия. Ист. Х и ХІ кл, 204-205.
2. С неприязън към Русия, към руската политика. Противоп. русофилски. Повечето медии са настроени русофобски и това още повече помага за формирането на антируска обществена атмосфера. Д, 2009, бр. 17 [eа].