РУСОФО̀БСТВО, мн. няма, ср. 1. Полит. Истор. В периода между Освобождението от османско владичество и Първата световна война — негативно отношение към Русия и подкрепа на външнополитическа ориентация на България към Западна Европа и против Русия от страна на български партии, политически и обществени дейци и др.; русофобия. Противоп. русофилство. Русофобството на Стефан Стамболов се приемало от турците със задоволство. Хр. Бръзицов, НЦ, 227. В своята опозиция срещу опортюнистическите съвети на Игнатиева, който искаше да пожертвува българската народна цялост на руската политика за единство в православния свят, „младите“ се увлякоха в крайно русофобство. С. Радев, ССБ І [eа]. Аз бях емигрант .., а в България русофобството царуваше в най-голямата си сила. Ив. Вазов, БП, 60.
2. Неприязън, враждебност към Русия, към руската политика; русофобия. Противоп. русофилство. „Страшно нещо е, пишеше “Таймс„, че много англичани в русофобството си не виждат, че Австрия и Германия могат да станат много по-опасни за английските търговски интереси, отколкото Русия“. С. Радев, ССБ І [eа]. Нашите управляващи дори не казаха .., че Денят на Европа е обявен по повод петата годишнина от Деня на победата. Тъй парадираха русофобството си. Д, 2010, бр. 104 [eа]. Стори ми се, че този роман [„Дом за свиждане“] излиза от критиката към сталинизма и преминава в някакво излишно русофобство. Кап., 2010, бр. 31 [eа].