РУСТИЦЍРАН, -а, -о, мн. -и. Строит. Архит. Прич. мин. страд. от рустицирам като прил. 1. За стена, фасада и под. — който има облицовка от руст. Върху приземния рустициран етаж се издига висока триетажна стена. М. Бичев, АНВ, 369. Рустициран цокъл на стена. Рустицирана колона. Рустициран партер на сграда.
2. За камък, използван при градеж или за облицовка — чиято лицева част е грубо обработена. Пилоните в хореума .. са иззидани от .. рустицирани варовикови блокове. Археол., 1996, кн. 2-3 [еа]. Кулата стъпва върху полукръгла основа от един ред камъни. Градена е от големи каменни рустицирани квадри. Археол., 1993, кн. З [еа].