РУСЧУКЛЍЙКА ж. Остар. Жена, който е родена или живее в град Русчук (название на град Русе по време на османското владичество); русенка. Драга, още по-женствено развита, в скоро време се сближи със светското общество в столицата .. Тя беше център на лакомите погледи и клюката на не една историйка шъпнеше за „хубавата русчуклийка“. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 65. Тя [баба Тонка] е била пламенна мома, авантюристично настроена, за което може да се съди от връзката ѝ с богатия русенец Петър Тъпанчето. За него оперената русчуклийка била сгодена. Мон., 2005, бр. 2378 [eа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)